вторник, 11 август 2009 г.

Соята и лененото семе - Информационен бюлетин на Амореа "Здраве за вас"


Соята и лененото семе са изключително богати на фитоестрогени. Ежегодно в стотици проучвания се публикуват сведения за биологичните и фармакологичните ефекти на фитоестрогенните вещества, като антиоксиданти, противовъзпалителни, антиалергични и противотуморни средства, и като субстанции със слабоестрогенно и изразено антиестрогенно действие.
На учените и лекарите отдавна е правело впечатление, че населението от Азиатските страни и Далечния Изток по-рядко боледува от сърдечно-съдови заболявания. Натрупани са и безспорни данни за по-рядко боледуване от остеопороза, както и от симптоми на менопауза при жените.
Не на последно място статистиката сочи, че населението в страни като Китай, Япония, Корея и др., по-рядко боледуват от някои форми на рак, като рак на гърдата, рак на простатата, рак на дебелото черво и рак на мозъка. Това се обяснява с т.н. азиатско хранене, където един човек дневно приема средно 35 мг изофлавони, а в САЩ и западна Европа средната консумация на тези вещества е по-малка от 2 мг дневно. Тези разлики са свързани с консумацията на соя, която е традиционна храна за населението в далечния Изток.

За съжаление през последните години соята е сред най-генно модифицираните храни. Милиони декари със соя растат с чужди гени. Плъхове, хранени с генно модифцирана соя, развиват проблем с делението на чернодробните клетки.
След навлизането на генномодифицираната соя на Британския пазар, алергиите към соята скачат с 50%. Въобще генетичните промени водят до обостряне на алергии. Соята, която се консумира в САЩ, съдържа ген от бактерии. Този ген създава протеин, който никога не е бил част от хранителните продукти на човечството. Процесът на прикачване на чужди гени е променил генетичната структура на соята, разбърквайки генетичния й код. Тази мутация може да доведе до непредсказуеми последствия.
Не случайно последните години излизат зашеметяващи данни за това, че соята може да допринася до развитие на безплодие /във всички изследвания обаче не се уточнява какъв е произхода на соята, която се използва и определено не е органик!/. Например, учените от Кралския университет в Белфаст открили връзка между употребата на соеви храни и качеството на сперматозоидите при мъжете. Измененията понякога били толкова сериозни, че водели до безплодие. През 1997г. учени от Националния център за токсикологични изследвания в САЩ определили, че изофлавоните на соята имат потенциално негативно влияние върху щитовидната жлеза, понижавайки нейния имунитет и потискайки функциите, като по този начин предизвикват или задълбочават хипофункция на жлезата.

Въпреки всички подобни изследвания, агенцията за храните и лекарствата в САЩ /FDA/ заявява, че не съществува опасност при значителна консумация на соя. Фитоестрогените лесно се разграждат в човешкото тяло, не се задържат и не се отлагат.
Нашето мнение за тези противоречиви данни е, че соята е изключително пълноценна храна, когато е органик. Останалото, предлагано на пазара като „соя” е неизвестен продукт на генното инженерство. За съжаление много лесно се слага на документ „негенно модифицирано”, затова имаме доверие единствено на органик-подуктите.


Относно лененото семе, противопоказанията са за свръхчувствителност към продукта, илеус и езофагит, остри чревни заболявания, примерно болест на Крон или улцерозен колит, при стесняване на хранопровода или входа на стомаха, при кожни болести с признаци на инфекция /воднисти рани и загнояване/. Не се препоръчва на деца под 6 години, а деца под 12 години, поради липса на опит не бива да вземат ленено семе при стомашно-чревни възпаления.
Лененото семе съдържа между 0,1 и 1,5% цианид, който се освобождава от цианогенните гликозиди и при високи дози може да предизвика цианидово отравяне. Поради това извличането на слузното вещество от лененото семе трябва да се извършва със заливане със студена вода, понеже при загряване и особено ако лененото семе е смляно или счукано, има опасност от извличане на цианогенните гликозиди.
Муцилагото, извлечено от лененото семе, покрива мукозните мембрани с тънък филм от слузно вещество и по този начин изолира тъканите от химични и физични дразнители, като подпомага възстановяването на възпалените тъкани. Този ефект се постига до 30 мин. след приемане на извлека, а лененото семе може да наруши резорбцията на други лекарства. По тази причина те трябва да се приемат 0.5 до 1 час след лененото семе.
Когато лененото семе не се взема с достатъчно течност, може да се получи преждевременно набъбване и от там запушване на гърлото или хранопровода, с опасност от задушаване. При болки в областта на гърдите, повръщане, затруднено гълтане или дишане след употреба на ленено семе, трябва незабавно да се потърси помощ от лекар.

1 коментар:

  1. Здравей Калине
    Препоръчвам Ви да направите един Информационен бюлетин за една друга бобова култура под наименованието Лупина(Lupinus)защото внасяте от Италия бисквити сухари и други неща в които е вложен протеин от тази бобова култура.която се явява като заместител на Соевите протеини?ще съм доволен ако ме уведомите за какво става въпрос???????????

    ОтговорИзтриване